ПОМЯ̀ТАМ СЕ1, -аш се, несв.; помèтна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Отмятам се. Отива в града за оракчии .. Пазарил двайсет души, а като се върнал в Темелковия хан, научил се, че се пометнали и отишли при други. Й. Йовков, ВАХ, 81. Той [Кутулата] сега мисли — .., — пухти, ядосва се — дал дума. Ама лесно може да се пометне, да каже там: мама, жената са против и — готово. В. Нешков, Н, 380. Като му мина през ума Старшия, той [Велчо] изтръпна и се пометна от първата си сметка. — Няма да я продават, ами сами ще си ядат рибата. П. Тодоров, И II, 44. — Ами ти пометна ли се? — От какво да се помятам? .. — Тогава кметът ни излъга, .. той разпрати хабер .., че ти се отказваш. Ив. Вазов, Съч. VIII, 110. Фенерската патриаршия, .., ту се съгласяваше .., ту се разкайваше и помяташе. Лет., 1909, 160.
ПОМЯ̀ТАМ СЕ2, -аш се, несв.; помèтна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. С предл. н а. Приличам на някого; мятам се. Той ся е пометнал на уйка си. Н. Геров, РБЯ IV, 161.